От у-дзи към тай-дзи
Древните китайски мъдреци наричали празното и безпределно пространство преди създаването на видимия свят „у-дзи“ - безпределното, нищото. То няма форма и същевременно е оформено; има вид и няма вид. Този „феномен на празнотата“ е източникът на движението и покоя. Лао Дзъ го нарича „дао“, а учението за дао и неговото проявление в човека е основата на вътрешното бойно изкуство Фей Ин.
Тай-дзи е роден от у-дзи и в превод означава „велик предел“. Той е източникът на динамичните и статичните състояния и майка на двете първоначални същности - Ин и Ян.
Идеята описва не само сътворението на вселената, но и всички взаимоотношения - между хората, между предметите, между хората и предметите. Една празна стая е в състояние у-дзи; когато в нея влязат хора, те внасят движение и започва стадият тай-дзи. „Празнотата“ е Ин, а онова, което произлиза от нея, е Ян.
Ин и Ян
Ин и Ян са взаимно допълващи се противоположности, които се обединяват в едно цяло. Където има ден, трябва да има и нощ: денят е Ян, нощта е Ин. Небето е Ян, земята - Ин. Ян е активното, горещото, положителното; Ин е пасивното, студеното, отрицателното. Всички техники, придвижвания, удари и блокове във Фей Ин са изградени върху тази концепция.
Защо червено и черно
Символът на Фей Ин, „диаграмата тай-дзи“ (на Запад известна и като монада), е в червено и черно. Обикновено се изобразява в черно и бяло, но оригиналният цвят на Ян е червеният - олицетворение на стихията на огъня. Черното е стихията на водата.
- Кривата линия. Разделителната линия между Ин и Ян е крива, а не права. Права линия би означавала неподвижност; кривата показва динамично, кръгово движение, а вариациите в кривината - различни скорости.
- Посоката. Движението по часовниковата стрелка се смята за положително, обратното - за отрицателно. Във Фей Ин то е в положителна посока, което определя пасивния характер на стила: всички техники започват с блокиране на атаката и развиване на контраатака.
- Огънят под водата. Ян е отдолу, а Ин - отгоре. Така огънят непрекъснато регулира количеството на водата и двете същности са в постоянна хармония. Това се нарича „завършен модел“.