ФЕЙ ИН

Изкуството на "Реещия се орел"

Бойното изкуство Фей-ин се основава изключително върху даоистката философия и концепция за двете първоначални същности на Ин и Ян и тя намира практическото си решение във всяко едно негово движение. За разлика от по-популярните кун-фу стилове, Фей-ин е съхранил без изменение техниките си и своята първоначална форма.

Движенията и техните елементи имат три аспекта - философски, оздравителен и боен. Като всяко вътрешно бойно изкуство, Фей-ин акцентира върху култивирането на вътрешната енергия "чи" и използването й в бойната практика. От друга страна, това води до общофизическо укрепване, което е и главната цел - достигане на духовно и физическо съвършенство. Чрез заучаването на множество "тао" (форми) ученикът изработва в себе си принципите на атака и защита. Чрез дихателни упражнения и форми се изработва специфично дишане, което е и начална база за култивиране на "чи". Набляга се на техниката, а не на силата, като противникът трябва да бъде победен чрез нанасяне на удари в уязвимите точки на тялото му.

Движенията на боеца се построяват по противниковата атака, като по този начин се реализира на практика прозвището "Реещ се орел" - противникът е въздухът, по чието течение се носи орелът.

Образът на орела не трябва да се схваща буквално, понеже и движенията не са имитативни, както е във външните стилове. Тяханта основа е характерът на животното. Самият орел е синтетичен образ на петте Удански животни - тигър, жерав, дракон, маймуна и змия - всяко едно от които съответства на един от петте първоелемента, изграждащи вселената. Стратегията и техниката на Фей-ин са изградени на принципите на взаимодействие между тях. Важна част от практиката е овладяването на различни оръжия, като се започне от традиционните китайски - тояга, копие, меч, нож, до специфичните за стила "орлови нокти". Поради характера на техниките съревнованията се водят само по форми, където се вижда техническото ниво на ученика. В крайна сметка Фей-ин е път за духовно и физическо развитие.

Фей-ин е древно бойно изкуство, създадено, усъвършенствано и предавано в тесен фамилен кръг. До 1981 г. то се е практикувало само в рамките на фамилията Хан. Същата година Ли Хан, последният потомствен майстор, го предава в голямата си част на Терман Симеонович Винокуров в Киев.

През 1989 г. се слага началото на популяризирането на Фей-ин в България с пристигането на майстор Винокуров. През 1990 г. е регистриран Международният център по кунг-фу - Фей-ин, който има амбициите да прерасне в първото Кунг-фу училище в България. В момента в школата практикуват както деца, така и възрастни, тъй като методиката на обучение е достъпна за всички. Отличната техническа подготовка на възпитаниците на школата Фей-ин пролича на Първото републиканско първенство по У-шу в Стара Загора, където спечелиха призовите места.

* * *

Президентът на Кунг-фу центъра Фей-ин сподели, че напоследът среща трудности, произтичащи от вечния проблем на бойните изкуства в България - "разделението" - който е валиден и за кунг-фу. Въпреки намалелите контакти и пречките от разни институции, той е решен да развива в страната ни този интересен стил.